Да бъдеш болногледач е не просто работа, а призвание. Защото болногледачите не са просто хората, които стоят до пациентите и им дават лекарствата. Техните задължения са толкова комплексни, че без необходимата страст и съпричастност към болните, не биха се справили добре.
В един момент болногледачът може да пазарува, да приготвя храна или да бърше праха. А в следващия да обсъжда състоянието на пациента с лекаря, дозировката на лекарствата му или да организира транспорта за медицински преглед.
В предните две статии можете да се запознаете по-подробно с голяма част от задълженията на болногледачите. Днес ще продължим с един аспект от тази професия, на който малко хора обръщат внимание. А именно – емоционалното обвързване и подкрепа, което трябва да окажат на поверения им човек.
Много хора си мислят, че професията болногледач е като всяка друга. Но тук социалният аспект е много силно обвързан с тяхната работа. Често възрастните хора са трудно подвижни и не могат да излизат свободно навън и да се срещат с приятели и роднини. И тогава понижава техния тонус и влияе на настроенията им.
Задача на болногледача е да поддържа високият дух на пациента и да бъде негова компания и врата към света, когато самият той не може да бъде навън. Да говори с тях и да споделя техните тревоги и вълнения.
Така се формира силна връзка между възрастния човек и болногледача, която стои в основата на тяхното психическо здраве.
Точно затова всички казват, че да намериш правилният подход към болния е много по-трудно от това да му дадеш лекарствата или да го заведеш на лекар.
С това ще завършим тази статия. И ще оставим на Вас да прецените дали тази работа е подходяща за Вас.
Емоционалната помощ е важна за всяка работа, свързана пряко с човешкия живот. Болногледач, лекар, психолог – всяка професия е изключително емоционално обвързана с човека насреща. А помощта – трябва да се дава безрезервно.